История за любов: Баба Данче и дядо Мишо са си разменили повече от 200 писма за 30 години
Една обич, разказана в писма и минала през времето, оживя в галерия. В продължение на три десетилетия двама влюбени си разменят послания в плик, а през днешния ден историята им въодушевява посредством тяхната внучка.
Годината е 1957-а. " Мишко, миличко, часът е 1:30. Не ми се чете, все за теб мисля “, написа в едно от писмата.
" Това е писано на плик, тъй като е нямала листи на разположение, в 1:30 часа през нощта, до момента в който е учила за студентски изпити. Три дни по-късно - на 11 май, се женят “, споделя пред bTV внучката Ивелина Колдамова.
Писмата стартират пет години по-рано, като двамата влюбени са си разменили повече от 200 писма в продължение на 30 години.
" Много са били деликатни в общуването си, какви думи са употребявали, с огромно почитание един към различен, държали са на искреността и честността. Липсвали са си безпределно доста, нямали са самообладание да пристигна пощальонът, да свърши тази седмица, да пристигна датата, в която ще се видят “, споделя още Ивелина Колдамова.
От думите ѝ излиза наяве,че баба ѝ е била фармацевт, а това дядо ѝ - рентгенолог-онколог. Той е бил доктор на транспортен съд. Тя го е чакала вкъщи. Запълвали са всяко неявяване с писма.
" Те са си ги съхранявали и дори са си ги номерирали. За баба ми дядо беше всичко. Тя е с него от 16-годишна, тъй че целият ѝ живот е той. Мислех си, че баба и дядо щом са толкоз години дружно, няма по какъв начин да не се обичат. Но в действителност те се обичали доста още през цялото време, просто са си били един за различен, споделя още внучката.
Няколко месеца преди и баба ѝ да си отиде, Ивелина получава писмата.
" Почеркът, който е на баба Данче, е доста експресивен. Това са от първите писма, извънредно добре изрисувани “, отбелязва и художникът Веселина Атанасов. Очарован от духа и атмосферата в тях, той трансформира старите пликове в рисунки.
" Рисувам върху самите пликове, като оставям част от тях и действително баба Данче и дядо Мишо са съавтори на рисунките. Аз съм си добавил бургаския темперамент на всички рисунки. Това, примерно, е островът… гларусчета - такива неща, които са допрени с града ни “, изяснява още художникът.
Изложбата е озаглавена " От Бургас до… и назад “. Историята въодушеви и документален филм, с работното заглавие " Писма до баба “.
" Тази човешка история си е напълно човешка, няма нищо сковано в нея. Ето риби хванати, par avion, аероплан излитащ. И това нещо е par avion, тъй като писмото в миналото е бързало и е пуснато с бърза поща. Не може да отиде за цялата безкрайност от 20 дни, би трябвало да отиде бързо, да отиде единствено за една седмица… Тук живее времето “, споделя и режисьорът Христо Димитров - Хиндо.
Годината е 1957-а. " Мишко, миличко, часът е 1:30. Не ми се чете, все за теб мисля “, написа в едно от писмата.
" Това е писано на плик, тъй като е нямала листи на разположение, в 1:30 часа през нощта, до момента в който е учила за студентски изпити. Три дни по-късно - на 11 май, се женят “, споделя пред bTV внучката Ивелина Колдамова.
Писмата стартират пет години по-рано, като двамата влюбени са си разменили повече от 200 писма в продължение на 30 години.
" Много са били деликатни в общуването си, какви думи са употребявали, с огромно почитание един към различен, държали са на искреността и честността. Липсвали са си безпределно доста, нямали са самообладание да пристигна пощальонът, да свърши тази седмица, да пристигна датата, в която ще се видят “, споделя още Ивелина Колдамова.
От думите ѝ излиза наяве,че баба ѝ е била фармацевт, а това дядо ѝ - рентгенолог-онколог. Той е бил доктор на транспортен съд. Тя го е чакала вкъщи. Запълвали са всяко неявяване с писма.
" Те са си ги съхранявали и дори са си ги номерирали. За баба ми дядо беше всичко. Тя е с него от 16-годишна, тъй че целият ѝ живот е той. Мислех си, че баба и дядо щом са толкоз години дружно, няма по какъв начин да не се обичат. Но в действителност те се обичали доста още през цялото време, просто са си били един за различен, споделя още внучката.
Няколко месеца преди и баба ѝ да си отиде, Ивелина получава писмата.
" Почеркът, който е на баба Данче, е доста експресивен. Това са от първите писма, извънредно добре изрисувани “, отбелязва и художникът Веселина Атанасов. Очарован от духа и атмосферата в тях, той трансформира старите пликове в рисунки.
" Рисувам върху самите пликове, като оставям част от тях и действително баба Данче и дядо Мишо са съавтори на рисунките. Аз съм си добавил бургаския темперамент на всички рисунки. Това, примерно, е островът… гларусчета - такива неща, които са допрени с града ни “, изяснява още художникът.
Изложбата е озаглавена " От Бургас до… и назад “. Историята въодушеви и документален филм, с работното заглавие " Писма до баба “.
" Тази човешка история си е напълно човешка, няма нищо сковано в нея. Ето риби хванати, par avion, аероплан излитащ. И това нещо е par avion, тъй като писмото в миналото е бързало и е пуснато с бърза поща. Не може да отиде за цялата безкрайност от 20 дни, би трябвало да отиде бързо, да отиде единствено за една седмица… Тук живее времето “, споделя и режисьорът Христо Димитров - Хиндо.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ